Мускулна маса и растежни фактори

Серията „Мускулна маса и растежни фактори" работи на едно конкретно ниво - секреция на ендогенен растежен хормон от хипофизата чрез pulsatile стимулиране, не екзогенно заместване. Тази разлика има значение: pulsatile GH запазва физиологичния отговор на хипоталамусния соматостатин и не индуцира down-regulation на GHR-рецепторите, която се наблюдава при високи дози рекомбинантен HGH.

Ипаморелин е пентапептид и селективен агонист на грелиновия рецептор GHSR-1a - за разлика от GHRP-6 и Хексарелин, не повишава кортизол или пролактин при изпитаните дози (Raun et al., Eur J Endocrinol 1998). CJC-1295 е модифициран GHRH(1-29) с DAC (Drug Affinity Complex), удължаващ полуживота от ~7 минути на ~8 дни (Teichman et al., J Clin Endocrinol Metab 2006). Двата действат на различни рецептори (GHSR-1a + GHRH-R), затова комбинирани дават по-голяма GH-pulse амплитуда от което и да е от двете самостоятелно - литературата отчита 7-15-кратно повишение на 24-часова GH AUC при здрави възрастни (Sigalos & Pastuszak, Sex Med Rev 2018).

MGF (Mechano-Growth Factor) е alternative splice вариант на IGF-1, индуциран от механично натоварване на мускулните влакна - за разлика от системния IGF-1, той е локален и активира сателитните клетки за myonuclear donation (Goldspink, J Anat 1999). Рекомбинантният HGH покрива клиничната граница на категорията - суплементация при потвърдена соматотропна недостатъчност, не performance enhancement. За изследователите изборът зависи от това дали въпросът е „как се регулира GH-pulse архитектурата" (Ипаморелин + CJC-1295) или „как се възстановява локалното мускулно увреждане" (MGF).

Свързани ресурси: · ·